автор: Димитър Петров
Съвременната руска геополитическа доктрина се основава на противопоставяне срещу световната доминация на Запада. И тъй като днешният Запад (Европа, Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия) е преобладаващо либерален, то съществена част от атаките срещу него представлява разобличаване на недъзите на либералните общества. Кремълската пропаганда усилено работи в тази насока и критиките ѝ към Запада (когато не става дума за изфабрикувани “фалшиви новини”) често са напълно основателни. Москва умело сочи с пръст абсурдите на джендър идеологията, “Зелената сделка”, “политическата коректност”, феминизма, расовите квоти, демографската подмяна, прекалената толерантност спрямо ислямисткия тероризъм и какво ли още не. Европейската християнска цивилизация днес е все по-съмнително европейска и все по-малко християнска. И това е очевиден факт. Кремъл от години воюва срещу тази наша деградираща цивилизация и съвсем естествено, се възползва от нейните недъзи, придавайки на себе си друг, уж по-добър имидж.
От гледна точка на либерално-консервативния идеологически антагонизъм, след като Западът е либерален (с тук-таме някои консервативни “острови” в лицето на Полша, Унгария, Израел), то първосигнално можем да определим днешна Русия за “консервативна”. Щом в либералния Запад си сменят пола според настроението, а в Руската федерация това не е така, значи Русия е консервативна, нали? На тази логика “кълват” немалко консервативни хора в България, а от началото на войната в Украйна насам това придобива още по-големи размери, поне ако изхождаме от случващото се в социалните мрежи. И част от проруските настроения се обясняват със симпатии към режима в Кремъл. Но вярно ли е съждението за Русия като бастион на съвременния консерватизъм?
Наскоро писах, че изборът на страна в един геополитически конфликт трябва да е продиктуван преди всичко от националните интереси, а не от одобрение към един или друг чужд лидер, към една или друга политическа система. Редно е обаче да бъде посочена и истината за режима на Владимир Путин в Русия, ако искаме част от нашите сънародници да се отърсят от някои свои идеологически заблуди и от пристрастията, които те водят след себе си.
Русия днес се стреми да си създаде имидж на консервативно общество, пазител както на християнските ценности, така и на идеята за “добрата стара Европа”, която всъщност стъпваше доскоро на тези ценности. В действителност, става дума само за една “консервативна” опаковка, под която прозират съвсем други неща, ако имаме очи да ги видим.
И така, защо путинова Русия е твърде далеч от консерватизма?
На първо място, политическият консерватизъм се свързва неразривно с християнството (в руския случай – с Православието). Руската православна църква несъмнено е видим обществен фактор. Но каква е нейната роля? Да бъде стожер на християнските ценности срещу секуларните попълзновения на днешния ден? По-скоро Московската патриаршия се явява опора на режима на Путин, т.е. на светската власт, като легитимира властта в Кремъл и ѝ придава почти “божествен” произход. Неотдавна в Русия се появиха икони с образа на Владимир Владимирович – нещо, за което самият той беше против. И как не – на икона се изографисва светец, мъченик на вярата, и в никакъв случай все още жив човек. А какво да кажем за иконите с лика на Сталин, при чието управление са взривявани храмове?
Но да оставим клира и да обърнем внимание на миряните. Може ли да се каже, че днешното руско общество в мнозинството си е силно вярващо – така, както е, да речем, гръцкото? Дали един смирен, богобоязлив народ би си позволил да мародерства по начина, по който руските военнослужещи в Украйна изпращаха на семействата си огромни колети със заграбена покъщнина – ценности, дрехи, бельо, играчки, дори перални и тоалетни чинии? Как точно случилото се в Буча и тези дни в Еленовка кореспондира с християнските ценности? При това жертвите също са християни…
И ако за действията в Украйна оправданието е “война е, все пак” (макар в самата Русия да е забранено да се споменава тази дума), то “мирновременната катастрофа” по отношение на алкохолизъм, наркомании, разпространение на ХИВ, аборти и разводи е отдавна известна на целия свят. Колко точно е консервативно едно общество, в което:
- смъртността от алкохолизъм е съпоставима със загубите в жива сила на руската армия в Украйна*
- населението е най-големият потребител на хероин в света
- ХИВ-пандемията е по-страшна, дори отколкото в “световната дестинация на разврата” Тайланд
- всяка четвърта бременност води до аборт (данните са за 2016 г.), а всеки втори брак – до развод?
Ако това е “витрината на консерватизма”, добре че Бърк, дьо Местр, Метерних и Тачър не са сред живите, да ѝ се “порадват”…
Консервативната претенция на Кремъл обаче е лицемерна и в международните отношения. Вече стана традиция “София Прайд” да бъде официално подкрепян от редица западни посолства у нас. Руското посолство обаче не се обявява против тази проява. След като гей парадът символизира деградацията на едно общество и в самата Москва няма такова събитие, защо Русия мълчаливо толерира софийското? Ами, много просто: Русия има много против гей парад в Москва, но няма нищо против гей парадите в европейските столици. Русия не иска народът ѝ да се заразява с либерализъм, но напълно я устройва европейските народи да се гънат и да са слаби и недъгави – така по-лесно ще приемат нейните условия (политически, икономически, военни). И ако някога, по някакво стечение на обстоятелствата, България се окаже в “руский мир”, бъдете сигурни, че “София Прайд” няма да бъде забранен.
За сметка на това руското посолство редовно надига глас срещу едно друго събитие – “Луковмарш”, в чест на ген. Христо Луков. Който е останал в историята на България най-вече с това, че като военен министър през 30-те години на миналия век успява сякаш с магическа пръчка да превъоръжи и модернизира българската армия. Действие патриотично, и можем да кажем, консервативно. Ама за какво ѝ е на Русия български консерватизъм?
В заключение: да, Русия днес е антилиберална, но това в никакъв случай не я прави консервативна държава. По-скоро могат да се търсят аналогии с фашизма, макар и не кой знае колко задълбочени. А на българските консерватори, които се увличат по Русия на Путин, само ще припомня: “не вярвай на данайците, дори когато ти носят дарове”.
*средната смъртност от алкохолизъм в Русия е 132 души на ден. Наскоро Киев съобщи, че украинските въоръжени сили вече са ликвидирали над 40 хиляди руски военнослужещи на територията на страната. Това прави около два пъти повече средно на ден, но е възможно числото да е завишено с пропагандни цели.
Comments are closed.