Last updated on August 11, 2022
Една новина от края на октомври премина през медийното пространство на България почти незабелязано. Новината дойде от срещата на вътрешните министри на държавите от ЕС в Люксембург и бе за поредното отлагане на приемането на България в Шенгенското пространство. Естествено неадекватността на управляващите ни отново бе на подобаваща висота и демонстрира за пореден път пълното им неразбиране на европейската политика.
Оправданията на Министър Цветанов, че отлагането е във връзка с проблемите в Румъния, както и с “популизъм” и “вътрешнополитическите дебати” в европейските страни, а същевременно и категоричните твърдения на Президента Плевнелиев, че “…. проблемът не е в България. Но ние сме един пакет и като пакет ще влезем. Двуфазисният вариант за влизане е приемлив за нас и Румъния, но очевидно трябва да изчакаме Румъния да си свърши работата”, звучат отчайващо. Де факто българската външна политика е тотално в задънена улица, а Президентът, Премиерът и Вътрешният министър допълнително показват пред партньорите ни, че са непредсказуеми и нежелаещи да видят истинските причини за поредното от 2010 г. насам отлагане на членството ни в Шенген. На този фон, добронамереността и дипломатичния тон в изказванията на партньорите ни от ЕС, както и първоначалната подкрепа за кабинета «Борисов» от страна на държавите от ЕС, постепенно се промениха и достигнаха нечувана грубост, които личат в изказванията на доскорощни твърди подръжници на Правителството.
Само да си припомним, че в края на юли в рамките на седмица германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих на два пъти ”шамароса” българските напъни за влизане в Шенген. Тогава той ясно заяви позицията на Германия пред вестник “Райнише пост”, която вече бе „в момента е изключено отварянето на границите за България и Румъния”. „Настоятелно препоръчвам да се придържаме към тази поетапна процедура. Скептичен съм обаче, дали тази година ще можем да стигнем до първата фаза”, допълни той. Но това беше само края на една доста сериозна поредица от изявления на официални лица, които се опитваха дипломатично да обяснят на Премиера Борисов, че Шенген не е само да боядисаш няколко сгради и да сложиш камери по външните граници, т.е. да изпълниш чисто техническите критерии. Шенген е свободна зона, в която различните държави имат доверие една на друга и службите съвместно се борят в ключовите за национална сигурност сфери – борба с организирана престъпност, наркотрафика, трафика на хора, контрабандата и прането на пари.
Това доверие Премиерът Борисов е загубил и през възстановяването на точно това доверие минава приемането ни в Шенген. Не е ясно защо тукашните ни управници смятат, че повишените, до исторически максимуми, нива на контрабандата в размер на близо 50% от пазара и «историческите минимуми» на хванати по границата ни наркотици – спад на заловените количества хероин от 1086 кг през 2008 г на 298 кг през 2011 г., на кокаина от 234 кг през 2009 г. на 0,650 кг през 2011 г./източник А Митници/, не се виждат от страна на партньорските ни служби и съответните правителства.
Не е ясно също така как си представят нашите «държавници», България станала известна като държавата на Каратисти, Културисти, Белото и други известни и не толкова известни герои, да бъде приета в клуб, в който всеки се опира на другия, за да се пребори със собствената си престъпност. Точно заплахата, че ние можем да допринесем с износ на организирана престъпност, води до поредица от процедурни хватки от страна на европейските политици. С безпринципните си решения, както и с доказаното нежелание или неспособност да се справи с пресичането на каналите за наркотрафик през България, Правителството и лично Борисов се провали в основната си външнополитическа цел.
Събитията от последните дни обаче доказват, че Брюксел не вярва на Борисов и е готов да втърди тона си още повече спрямо България и че с този Премиер, страната ни отново е поставена в ролята на боксова круша, както бе в последната година на Тройната коалиция. Естествено ГЕРБ трябва да се сърди само на себе си, защото безпардонността им премина всички граници.
Първо, еврокомисар Нели Крус изпрати писмо лично до Премиера Борисов относно медийната среда в България и прозрачността на собствеността на медиите. Този безпрецедентен акт от страна на един комисар няма аналог досега в историята на ЕС.
На 01.11.2012 г. Европейската комисия обяви, че е възможно да изготви нов междинен доклад за България по механизма за сътрудничество и оценка преди документа, чието публикуване бе насрочено за края на следващата година. Тази новина бе съобщена от говорителя на Еврокомисията Оливие Баи, който прочете изявление в отговор на въпрос, свързан с избора на нови членове на Конституционния съд /КС/. В нея се заявява следното: „Комисията е загрижена, че репутацията на КС и други ключови български институции сега са поставени под въпрос. ЕК ще следи темата отблизо, в контекста на продължаващия механизъм за сътрудничество и оценка. Комисията ще бъде в постоянен контакт с българските власти и ще докладва на Съвета на ЕС. Винаги има възможност комисията да представи допълнителен доклад по механизма, извън предвидения за края на 2013 г., ако положението в България го изисква”.
Реакцията на Министър Цветанов отново е в синхрон с реакциите му относно Шенген, а именно: “Къде е официалната позиция на ЕК? Това не е официална позиция на ЕК”, и изтъкна че говорител на Комисията просто отговаря на репортерски въпрос. Тези изказвания, както и действията на правната комисия в Народното събрание, от която още на следващия ден, в петък,изпратиха писмо до Жозе Мануел Барозу, в което се казва, че репутацията на съдийката е безукорна, допълнително допринасят за общия негативен образ на България в Брюксел.
Цялата тази поредица от лоши външнополитически новини е доказателство, че не само България няма да влезе в Шенген догодина, но и че държавите от ЕС, Европейската комисия и дори Европейската Народна партия са загубили всякакво доверие в Борисов като политик, който може да се справи с основните проблеми на страната – правосъдието, вътрешния ред и борбата с организираната престъпност. Както каза преди време холандският посланик в България Ван Кестерен: „Това е изцяло в ръцете на България” и „Не е важно само да имаме идеалния закон, а как след това го прилагаме”. Но на тези думи никой не обърна внимание.
Оттук нататък се чакат изборите догодина, а след това само с „политическа воля”, както биха казали обиграните политици от Западна Европа няма да се мине. Държавите-членки на ЕС, особено локомотивите на общността – Германия и Франция, очакват реални и ефективни действия.
Comments are closed.