1. Парламентарни избори’2005-та: На изборите се явяват три парчета на бившето ОДС – ДСБ (234 хил. гласа), ОДС(280 хил. гласа) и Български Народен съюз (189 хил. гласа)
Коментар: Странно, но към онзи момент има 700 хил. гласа, които независимо от разцеплението все още имат доверие на лидерите. Избирателната активност е 3,650 млн. гласа. Още по-странно е, че “Народът” към онзи момент не е “прост”.
2. Частични местни избори в София’ 2005 : Бойко Борисов за първи път се явява на избори – няма партия, няма активисти – има само “приятелски кръг” с пари.
Частите на бившето ОДС имат ресурс – пари, хора, опит и огромно ЕГО. Иван Костов издига за Кмет абсолютно неизбираемата, неразпознаваема и неадекватна кандидатура на Светослав Гаврийски. СДС, за да не останат по-назад и да не бъде Костовото, издигат кандудатурата на Минко Герджиков (зам.кмет на София, агент от ДС). Следствието е, че Борисов отива на втори тур (нещо, което подозирам, че и в най-смелите мечти на другарите му от 1 Главно, не са сънували). На втори тур Борисов печели убедително Синя София.
3. Избори за Президент на България ‘ 2006: за първи път ДСБ и ОДС сядат на една маса за издигане на обща кандидатура. Егото на Иван Костов и компания надделява над Егото на Петър Стоянов и компания. Издига се неадекватна кандидатура на абсолютно неизбираемия, неразпознаваемия Неделчо Беронов.
За ПЪРВИ път Иван Костов и компания влизат в колаборация с Кмета Борисов, а именно: за да оттеглят иска до съда за отстраняване на Борисов от кметския стол, заради нарушение на закона (Борисов беше все още официален собственик на фирмите си независимо, че е забранено от закона) изискват и получават от Борисов гласна подкрепа за Беронов. Не че тя имаше каквото и да е значение – Президент стана Първанов.
4. Избори за Европейски парламент’ 2007 : Фактическата смърт на “старата десница”: ДСБ, СДС, ССД и ЗНС се явяват поотделно и никой не получава мандат. ГЕРБ печели най-много гласове.
5. Парламентарни избори ‘2009 : Междувременно се е появило явлението “традиционна десница” – Синята коалиция, която получава 200 хил. гласа на Европейски избори. Резултатът на това нещо е 285 хил. гласа. Вече “народът е категорично прост”(цитат). 😉
За ВТОРИ път се влиза в колаборация с ГЕРБ и Борисов като се подкрепя правителството почти 3 години.
6. Парламентарни избори’ 2013: Краят на “традиционната десница” – ДСБ, коалиция около СДС и ДБГ, явявайки се поотделно получават общо около 274 хил. гласа. Никой не влиза в Парламента. “Народът продължава да е прост” 😉
7. Парламентарни избори’2014: Междувременно се е появило явлението “автентична десница” под името Реформаторски блок. На изборите получават 291 хил. гласа. “Народът е прост, ама има едни умни, красиви и неразбрани” 😉
Независимо от ясните декларации, че няма да подкрепят правителство на ГЕРБ с Борисов, РБ влиза в колаборация с Борисов. Това е за скромния ТРЕТИ път в рамките на 8 години.
8. Парламентарни избори’ 2017: Краят на “автентичната десница” – Нова Република (ДСБ и коалиция) (87 хил. гласа), другите партии от РБ като РБ – Глас Народен (107 хил. гласа) и партията на Христо Иванов (която не е нито лява, нито дясна) (101 хил. гласа) се явяват самостоятелно. “Народът отново е изпростял” 😉
9. 2017-та : Появява се явлението “градска десница”…….. Кой ще е в него не се знае още, но…… историята ще се повтори….
Comments are closed.