Краят на Политиката

„В другите държави си имат мафия, в България – мафията си има държава”
Двадесетте години на преход се характеризират напълно с този израз. Преходът, започнал в началото на 90-те със създаване на силови структури, които да запазят властта на комунистическата олигархия и да не дават възможност за създаване на свободно общество, завърши през 2009 г. със спечелване на изборите от ГЕРБ. През годините тези структури преживяха много метаморфози, развиваха се, разпадаха се и отново се възраждаха, в зависимост от политическата ситуация в България. Първите опити за изграждане на стройна организация /ВИС-1 и небеизвестните Васил Илиев или Крушата/ от днешна гледна точка изглеждат като Тимуровска команда.

Създадени от политически групи и структури на бившата Държавна сигурност с цел да подпомагат спечелване на политическа власт, те все пак бяха под контрола на политици. После дойде приватизацията и оцелелите от първоначалното наптрупване на капитала, постепенно придобиваха реална икономическа власт като успешно приватизираха активите на държавата.
Първото десетилетие на 21-ви век укрепи финансовата и икономическата им мощ и тези „честни” бизнесмени започнаха все по явно да назначават депутати и министри с цел укрепване на социалния си и икономически статус. Ред правителства и министри от тях бяха обвинявани в защита на частни и корпоративни интереси. Трябва да си припомним скандали като „Яхтения” при управлението на НДСВ, където министри играеха карти с Доктора, скандала при правителството на Тройната коалиция със срещата на вътрешния министър с братя Галеви или скандала „Запалката”.

Покрай всички тези имаше и много по-малки, които характеризираха съответните управления, но сега поглеждайки назад можем да оценим, че организираните групи, занимаващи се с не толкова легален бизнес все пак са били в някаква степен под контрол и са били поне отчасти държани встрани от директно управление на държавата – до юни 2009 -та.
На парламентарните избори през 2009-та, на власт дойде ПП ”ГЕРБ” с много очаквания най-накрая да се възстанови елементарната справедливост и законността в държавата, и да има усещане в обществото, че няма хора над закона. Начело на ПП”ГЕРБ” стоеше човек, излъчващ и деклариращ воля за тази промяна. Година и половина по-късно, ние смело можем да констатираме, че всичко това са били празни приказки и че най-накрая „сенчестите” бизнесмени успешно са се отървали от посредници и директно управляват България.
Примери за това твърдение в днешното управление има навсякъде. Приходите в държавната хазна драстично спаднаха, от момента на старта на управление на ГЕРБ и то не защото има финансова и икономическа криза в света. Всички виждаме къде са тези приходи – трябва да се разходим по пазарите и там много наши мургави събратя развиват високодоходен „бизнес” с контрабандни цигари – гледка, която ни връща в средата на 90-те. Изводът е, че Правителството и съответните институции и органи не само не си вършат работата, а даже напротив подпомагат този „бизнес”.

Политическата протекция върху контрабандните канали, съществуващи и развивани през годините от офицери от ДС, в момента е извадена на показ в мащаби, за които дори и Тодор Живков би завидял. Със своите управленски действия и кадрови решения Премиерът показва, че тази протекция идва директно от премиерския кабинет. Редно е да запитаме – колко големи ДДС-измами или контрабандни канали за каквото и да е са разкрити и/или прекъснати? Отговорът е николко, защото всякакви странни кръгове около сегашната власт са заинтересовани тези канали да продължават да съществуват и да захранват управляващите. Редно е в такъв случай Премиерът да поеме политическата отговорност за случващото се в приходните агенции и да престане да се крие зад гърбовете на производните си министри.
Доносници от комунистическите служби са „наградени” с постове във висшата администрация, с което ДС се реабилитира по начин, който даже БСП не си е позволявала през годините. Защитават се тези за добрите и лошите доносници – добрите, които служат на сегашната власт и лошите, които не служат на нея.

Лично Премиерът се застъпва за монополистите и подписва картелни споразумения с частна фирма. Органите на реда подслушват поголовно и даже си позволяват да записват Премиер и министри, ако това въобще са СРС, а не частни записи. От тези разговори разбрахме каква е и кадровата политика на Правителството – важното е къде и с кого риташ, а не дали си кадърен специалист и професионалист. Министърът на земеделието, човек замесен в скандала с вноса на 20-годишното ирландско месо, въвежда стандарти за храни в полза на определени фирми.
Министърът на социалните грижи обяснява дълбокомислено как минималната работна заплата може да се увеличи с парите събрани от глоби. Полицаи, прокурори и политически фигури от сегашната управляващо партия си позволяват да нарушават законите и да издават публично присъди без събрани доказателства. Висши чиновници си позволява да подписват важни документи, свързани с националната ни сигурност без мандат за това, а Парламентът е превърнат в придатък на изпълнителната власт – също като по времето на комунизма.
Над всичко това ежедневно Премиерът ни говори: „Аз ви строя магистрали, централи, зали. Плащам Ви заплати и пенсии!” Има нещо нередно в този изказ – от джоба си ли ги вади тези пари или това са нашите пари, които Правителството трябва да разходва в наш, публичен интерес? А може би това са нашите пари, които Премиерът и групата „съветници” – „Котараци” смятат за техни и едва ли не трябва да им благодарим, че са ни ги отпуснали!

Въпросът е между какво ще избираме вече – между политически партии и програми или между различни организирани престъпни групи. И това е Краят на Политиката в България – цялата власт е вече безусловно в „национално-отговорния” капитал, престъпни групи и от никого неизбирани хора със странни прякори. Политическото говорене е сведено до махленски разговор между гамени, които си разпределят територии на влияние и от време на време се посбиват с цел на манкират пред обществото, че са на различни мнения, а отпред е човек, който с действията си утвърждава тяхната пълна монополна икономическа, политическа и всякаква друга власт.