След изборите на 6-ти май във Великобритания

На 6-ти май се проведоха местни избори в Англия и избори за Парламент в Шотландия и Уелс. В този текст ще се опитам накратко да анализирам какво ни показаха различните типове избори в различните части на Великобритания за трендовете в обществото и състоянието на партиите.

Местни избори в Англия

Едно от основните неща, които трябва да се знаят за местните избори в Англия е, че те не са на точно определен период и точно на определена дата за всички общини. Законодателството е задало само рамката, а именно колко дълъг трябва да е мандата на общинските съветници, но е оставило свобода на местните правителства да решават как да организират изборите и на какъв период като част от местното самоуправление.

Местните правителства имат три възможности:

Да насрочват избори на всеки 4 години за целия общински съвет (толкова е пълния мандат на съветниците)
Да избират половината от съветниците на всеки 2 години
Да избират 1/3 от съветниците всяка година като на четвъртата година не се провеждат избори

Следствие на гореописаното, местни избори в Англия има абсолютно всяка година. В някои отношения, местните избори са дори по-важни и от парламентарните и се следят от анализаторите дори и с по-голямо внимание, защото са индикатор за текущите настроения в обществото и дават отговори за състоянието на партиите и доколко е успешна политиката им. Затова и резултатите от тези избори могат да дадат отговори и за парламентарните такива, независимо че ако гледаме само Камарата на представителите можем да останем с погрешно впечатление за политиката във Великобритания.

Свикнали сме да мислим, че в Британския Парламент има основно две партии – Консервативна и Лейбъристка и това е защото това са двете големи партии, но истината е, че дори и в текущия Парламент има представители на 10 политически формации ( Консерватори, Лейбъристи, Либерал-демократи, Зелени, Шотландската национална партия, Уелската Плейд Кимру и 4 ирландски партии).
Гореизброените партии имат солидно присъствие в британския политически живот и фактът, че имат депутати в Камарата означава, че присъстват сериозно именно на местно ниво, което е базовото ниво за политиката.

Разгледал съм резултатите от местните избори от 2017, 2018, 2019 и сега, защото това е периода след Брекзит-референдума, който играе роля на „трус“ на политическия живот.

Текущите избори обединиха изборите, които трябваше да се проведат миналата година(но бяха отложени) и тези, чието провеждане беше насрочено за тази. Какво ни казват резултатите?

Консервативната партия е успяла да преодолее кризата свързана с Брекзит в редиците си и определено е консолидирана като запазва влиянието си, придобито на парламентарните избори от 2019 г. Във Фиг.1 се вижда, че след сравнително успешната 2017 г. (след референдума), следват две години, в които Торите „потъват“ като особено показателна е 2019 г., в която загубиха нетно 1330 съветника и 44 общини. Няма да навлизам в дълбочина, но краткото обяснение за тогава е безизходната ситуация, в която бяха попаднали Торите покрай преговорите за напускане на ЕС. Правителството на Борис Джонсън успя да приключи темата, което както се вижда от резултатите сега е оценено положително от англичаните.
Важно е да се отбележи, че пробивите на Торите в традиционните лейбъристки райони, особено на Север, от парламентарните през 2019 г., продължават и сега и в немалко райони бивши лейбъристки избиратели гласуваха за тях.
Лейбъристката партия явно е в тежка криза, която продължава. Де факто точно референдума от 2016 г. изигра, а и продължава да играе огромна роля за това. Като изключим малкия успех от 2018 г, видно от Фиг.2, резултатите са трагични. Може да се каже, че Лейбъристите са големите губещи на сегашните избори с нетна загуба от 326 места и 8 общини. Те така и не успяха да формулират ясно отношение към Брекзит – никой не разбра за оставане в ЕС ли са или за напускане, тотално загубиха връзка с избирателите си на Север, които бяха и си остават най-твърдите поддръжници на напускането на ЕС. Към това трябва да се добави и изборът на Корбин, който се оказа доста противоречива фигура за традиционния електорат на лейбъристите. За капак, на Корбин му беше замразено членството в партията след 2019 г. и той в момента е независим депутат в Камарата, което допълнително допринася за разделенията в партията. На сегашните избори се видя, че загубени места през 2016 г. и 2017 г. в полза на бившата партия на Фараж – ЮКИП, не се върнаха към Лейбъристите, а отидоха основно към Торите. Специално силата на ЮКИП никога не е била в консервативните райони, а точно сред левите избиратели и по-специално тези на Север.
Либерал-демократите се представиха добре т.е. не загубиха места, а добавиха 7 и една община. Големият пробив на ЛибДем, видно от Фиг. 3 е 2019 г., когато спечелиха нетно 706 места и 10 общини, основно от Торите. За ЛибДем може да се каже, че са вече добре позиционирани в местна власт почти навсякъде.
Големият успех е на Зелената партия, която продължава да добавя нови избиратели. Независимо, че към момента има само един депутат в Камарата на представителите, то разширяването на влиянието им е повече от видимо. Във Фиг. 4 може да се проследи, че те са единствената партия, която във всички избори добавя нетно общински съветници. Вярно, все още няма нито една община, която да контролират, но ако трендът продължи, както досега, то в близко бъдеще и това може да се случи. Както и при ЛибДем, силната година е била 2019 г., когато са добавили нетно 194 съветника, но и сегашния резултат от +88 съветника е изключително добър. По-детайлния анализ показва, че приоритетно взимат места от Лейбъристите, но има и изключения като например в Съфолк, където вземат 4 места от Торите и по едно от Лейбър и ЛибДем.

Общият резултат за Зелените след тези избори е, че те присъстват вече в 141 общини и имат 445 съветника, което ги прави 4-тата по значимост партия в Англия.

Трябва да се отбележи и силното представяне на кандидата на Торите за кмет на Лондон – Шон Бейли, който изостана при първата преференция на избирателите само на 120 хил. от Садик Хан. В 25-членния общински съвет на Лондон Торите, Зелените и ЛибДем добавиха по 1 място, а лейбъристите загубиха 1, докато ЮКИП загуби и двете си места.

И след тези избори се видя, че английският избирател окончателно е приключил и с двете бивши партии на Найджъл Фараж – ЮКИП и Реформ като и двете практически не присъстват в местната политика т.е можем да заключим, че за англичаните Брекзит е приключена тема.

Изборите за Парламент на Уелс

Политическата ситуацията в Уелс се различава от тази на местните избори в Англия.
Уелските лейбъристи се представиха повече от добре като възстановиха представителството си отпреди 2016 г. и спечелиха 30 места в 60-местния Парламент (през 2016 г. спечелиха само 29). Торите добавиха 5 места, а Уелската партия Плейд Кимру – 1 място. ЛибДем запазиха единственото си място. Тоталният губещ е ЮКИП, която загуби всичките си 7 места, спечелени през 2016 г.
Общото с местните избори в Англия е, че и за уелските избиратели темата Брекзит е окончателно приключена.

Изборите за Парламент на Шотландия

Разбира се най-интересните и най-важни избори бяха тези в Шотландия. Очакваше се Шотландската Национална Партия на Никола Стърджан да ги спечели, но въпросът беше дали ще успее да вземе мнозинство в 129-местния Парламент.

Избирателната система е смесена като има 73 мандата, които се избират мажоритарно по системата „first past the post”, а останалите 56 се разпределят пропорционално по системата Д‘Онт в 8 регионални листи по 7 мандата. Особеността е случая е, че при пропорционалното разпределение на мандати се взима предвид и колко мажоритарни мандата е спечелила съответната партия в региона. Затова се стигна до резултатите, при които при спечелени 40% от вота в региона от ШНП, но спечелени 8 от 10 мажоритарни мандата, ШНП да не вземе нито един от регионалната листа.

Самата система е направена нарочно така, за да може да балансира изкривяването в представителството, което мажоритарната система продуцира. Другата основна причина за тази система е да бъде трудно постигането на мнозинство от една партия – не че е невъзможно де (2011 г. ШНП спечели мнозинство от 69 депутати), което да води до постигане на компромиси и съвместна работа между различните представителства.

Самите избори се проведоха под мотото „за и против независимостта на Шотландия“. Основната мотивация на шотландските избиратели беше това и резултатите ясно го показват.
ШНП успя да спечели общо 64 мандата, от които 62 мажоритарни.

Големите успехи бяха спечелването на 2 мажоритарни мандата от Консерваторите и 1 от Лейбъристите. Де факто само 11 от тези мандати останаха в про-юнионистките партии Тори, Лейбър и ЛибДем (съответно 5,2 и 4).

Естествено пропорционалното разпределение изигра ролята си и балансира представителството.
Ключовият играч на шотландската политическа сцена в следващите 5 години ще бъдат Шотландските Зелени, които увеличиха резултата си, както във вид на гласове, така и като мандати и ще имат 8 в Парламента. Зелените са про-независимостта и Стърджан ще трябва да разчита на тях, ако изпълни обещанието си да внесе законодателството за референдума.

Ако се разгледат резултатите в гласове от регионалните листи се вижда обаче, че превесът на поддръжниците на независимостта е само с около 100 хил. повече от тези, които са за оставане в Съюза. Шотландското общество определено е разделено наполовина и изходът от един бъдещ референдум въобще не е ясен.

Извод: За разлика от Англия и Уелс, в Шотландия темата “Брекзит” и по-скоро последствията от нея не е затворена и ще продължи да съществува в обществения дебат, независимо че ще бъде във видоизменена форма.