Вече близо 4 години в множество интервюта, анализи и обикновени говорилни в медиите се преповтарят изключително малоумни клишета за едва ли не някакви „леви вълни“ или за „инсталиране“(каквото и да значи това) на Радев директно от Москва (все едно не българи, а някакви руснаци са дошли да гласуват или пък лично Путин е нагласил резултата). Разбира се в контекста на родната действителност, тази терминология и такъв дебат е напълно естествен.
Медийната среда е „замърсена“ изключително много с неграмотни политически журналисти, използващи изрази като „Триъгълник на властта“ или пък „Тук се коват законите“(когато става дума за НС) и анализатори от типа на Андрей Райчев, Огнян Минчев и останалите от марксистката школа на политологията в България, в чийто глави освен „сърпове и чукове“ друго няма. Последните от 30 години преповтарят едни и същи тези, описани в едновремешните „наръчници на политическия работник“ и ни преразказват болшевишкия мироглед за обществото и политиката.
Според горните – журналисти и анализатори, победата на Радев била следствие само на „мощната подкрепа“ на ДПС и избирателите на „градската десница“ срещу „десния“ субект ГЕРБ. От другата страна на измислената барикада се твърди, че победата на Радев е някаква „лява вълна“. И на двете страни им се привижда „олевяване“ на гражданите, „про-евразийски тежнения“ съчетани с някаква неистова битка от типа „комунизъм-антикомунизъм“ с участници БСП и ГЕРБ.
Изрично искам да подчертая, че ще анализирам само и единствено българския избирател и действията му, а не дали Радев е „изгоден за Москва“ или пък Цачева – „изгодна за ЕС или Вашингтон“, т.е. ще се опитам да игнорирам следствията и евентуалните плюсове и минуси на външните играчи.
Моята теза, която се основава само на резултатите от изборите от 2011 г. насам е, че победата на Радев е следствие на системната обществена криза в България и радикализацията на обществото, започнала през 2008 г. Неведнъж съм се опитал в мои текстове да изясня какво имам предвид. В конкретния случай с изборите през 2016, тази „радикализация“ се проявява чрез този тип изборно поведение, а именно избора на Радев.
Де факто този вот трябва да се разглежда като типичен вот „системен – антисистемен“. Няма как случайно попадналия в политиката, Радев да е нещо друго освен антисистемен кандидат. Начинът му на селектиране много прилича на избора на Борисов на министри – намира ги по магистрали, кръстовища и ги номинира. В това отношение на „случайно попаднал“ Радев има профила на предишния случайно попаднал в политиката – Плевнелиев. И двамата нямаха и нямат никакъв политически и дори обществен бекграунд, бяха и си останаха маргинали. В политиката има случаи на такъв тип личности, но много малко от тях успяват да излязат от маргиналното си състояние и обикновено последното е следствие на желание за ограмотяване, мисъл и четене – все неща, които последните ни двама президенти нито показаха, нито показват.
Да се върнем на съществената въпрос кой избра Радев и защо този избор е пряко следствие от константната криза в българското общество.
Във фигура 1 съм показал избирателната активност от 2011 насам. Мисля, че ясно се вижда неестествено голямата избирателна активност на първия тур през 2016 сравнена с абсолютно всички останали избори (2011, 2013 и 2014). Разликата е близо 10%. Такъв тип резки разлики в изборното поведение на гражданите са възможни само при кризи – икономически или обществени. Тъй като към 2016 в България НЯМА икономическа криза (в смисъл на 1997 или 2009), то остава другата причина – базово недоверие към абсолютно всички политически субекти, водещо до бързо изчерпване на легитимност в управленията и системен „бунт срещу статуквото“.
От друга страна детайлното вглеждане в резултатите от първия тур през 2016 (фигура 2) показва следното:
1. ГЕРБ се свива до хардкор базата си от 800 хил. гласа.
Загубата на гласове на ГЕРБ спрямо проверения им от избори вот е 200 хил. гласа, но аз убедено твърдя, че реално е някъде към 250 хил. гласа, тъй като има сегмент избиратели, които гласуват за „да не дойдат комунистите“ и винаги гласуват за кандидата, който има най-голям шанс да отиде на балотаж, независимо от партийните си пристрастия. В случая визирам част от поддръжниците на тогавашния Реформаторски блок, който е гласувал „прагматично“ и „свободни електрони“, които имат същото изборно поведение.
2. Радев (подкрепен от БСП) получава подкрепа по-голяма от хардкор базата на БСП и периферията, взети заедно, с около 150 до 200 хил гласа.
3. Орешарски получава сумарно 250 хил гласа. С други думи ДПС не са се „напрягали“ да мобилизират електората си състоящ се почти константно от 400 хил. гласа. В случая с ДПС е интересно да се разгледа гласуването в Турция, което показва, че още на 1 тур, там са избрали Цачева пред Радев като втори след Орешарски разбира се.
4. Трайков получава 225 хил. гласа. В случая говорим за сегмент избиратели, които са много политизирани и с висока мотивация за гласуване. Спрямо вота за РБ има видим спад от близо 70 хил. гласа, които в по-голямата си част вероятно са гласували за Цачева още на 1 тур.
5. Калфин-Дончева – двамата кандидати печелят общо 200 хил. гласа. Този вот е бивш БСП-вот
6. Каракачанов получава 570 хил. гласа. Убедено твърдя, че този вота е със 170 хил. над абсолютния максимум на отделните сегменти Атака, НФСБ и ВМРО. Част от тази горница е липсващия ГЕРБ-вот от точка 1, но няма 100% припокриване, останалото е просто „антисистемен вот“
7. Марешки получава 430 хил. гласа. Тотално и 100%-тов АНТИСИСТЕМЕН вот от типа „мразим всички“
На втори тур избирателната активност е с близо 400 хил. гласа по-малко и е на равнището от вота през 2014 г. (фиг.1). В случая бих направил следните презумции:
1. 200 хил. избиратели, които са гласували за всички останали кандидати, освен горните 7 и гласували на първия тур с „не подкрепям никого“ или пуснали „недействителни бюлетини“, не са гласували въобще
2. 200 хил. избиратели, които са гласували за Каракачанов или Трайков не са гласували.
От тях:
– От гласувалите за Трайков – приблизително 1/3 от вота му
– От гласувалите за Каракачанов – около 1/4 от вота
Разбира се може да има известно разместване в дела на негласувалите в презумциите ми, но те са несъществени и са в рамките на до 10%.
От резултатите на втори тур (фигура 2) виждаме следното:
1. Нарастването на вота за Цачева е с 400 хил. гласа до 1,260 млн. гласа, което е само със 180 хил. гласа над абсолютния максимум на ГЕРБ като партия. Тъй като вече обясних, че ГЕРБ-вот в размер на ок. 250 хил. гласа е „избягал“ още на първи тур, вероятно малка част от него се е „завърнал“, но останалите до 400 хил. гласа са вот от типа „спираме комунистите“ дошъл от вота за Трайков (предполагам 1/3) и от вота на Каракачанов, но само от привържениците на ВМРО и НФСБ без Атака.
Допълнителна подкрепа обаче, както и на първия тур, Цачева получава от ДПС-вота основно в Турция. Видно от протоколите, вота на Орешарски там е отишъл приоритетно за Цачева като тя бие Радев по гласове.
2. Нарастването на Радев, обаче е с 1,1 млн. гласа
Съществените въпроси са – откъде идва този огромен по размер вот и каква е мотивацията за гласуване.
– Спокойно може да заявим, че вота на Калфин-Дончева е отишъл за Радев (200 хил. гласа). Този вот е анти-ГЕРБ по условие
– 1/3 от вота за Трайков също е отишъл за Радев. Този вот е само и единствено „Анти-ГЕРБ“ вот (около 80 хил. гласа)
– Вотът на Орешарски а.к.а. ДПС е много интересен. Не се забелязва, видно от резултатите от смесените райони, нарастване на избирателната активност, така че спокойно може да приемем, че голяма част от този вот е в полза на Радев, но друга е в полза на Цачева. (на база на изследване на резултатите по райони бих казал, че около 200 хил. гласа са в полза на Радев, но 50 хил. гласа са в полза на Цачева)
– От вота на Каракачанов, частта, която са привърженици на Атака и НФСБ по-скоро е гласувала за Радев (между 200 и 300 хил. гласа). Всъщност профила на избирателите на НФСБ и Атака е идентичен.
– Не е невъзможно и част от гласуващите по принцип за ГЕРБ да са гласували за Радев като „протестен вот срещу недоразумението Цачева“, но този дял е едва ли е повече от 50 хил. гласа
– Убедено мога да твърдя, че 100% от вота за Марешки е отишъл за Радев. Както вече обясних този тип избиратели са Антисистемни и категорично „мразят всички от статуквото“. Те са част от „бунта срещу системата“, който през всички години след 2008 е гласувал разнопосочно, но праволинейно „за антисистемни субекти и личности“ (напр. през 2009 гласува за ГЕРБ и РЗС)
Заключение
Победата на Радев не е победа на „комунистите“, а трябва да бъде разглеждана само като следствие на радикализацията на обществото и „съпротива срещу статуквото БСП-ГЕРБ-ДПС и т.н.“ Това е победа на „съпротивата срешу Борисов“ и е благодарение на 900 хил. гласа, които не са по разделителната линия „ляво-дясно“
В българската псевдополитическа реалност няма сблъсък „ляво-дясно“, а има – „антисистемност“, която се увеличава срещу „системност“, която се състои от всички субекти, населяващи Народното събрание, независимо каква пропаганда се лее от медии, Огнян Минчев, Андрей Райчев или други кадри на „старата школа“.
Втори много важен фактор, който изигра роля за победата му е, че алтернативния кандидат Цачева беше едно от най-големите политически недоразумения и карикатури и беше разглеждана само като функция на Борисов, срещу когото е „бунта“ в случая.
Трети незабелязан (то и няма от кой да бъде забелязан) фактор е, че българското общество, особено мъжката му част, е сексистко в мнозинството си(всъщност не е само в България де). Не съществува вариант, поне към момента, в който гражданите биха гласува за президент-жена, ако ще и да е най-красивата, умната и така нататък, освен при варианта кандидатите да са „жена-жена“. В случая имаме „мъж-жена“.
Относно сексизма, всеки един от нас може да се сети колко пъти на ден чуваме изрази от типа „абе кой им дава книжки на тия жени“ или пък „жена не може да кара кола по условие“ и всякакви подобни. Колкото и да не ви се вярва този стереотип на мислене се отразява дори и при избори.
Последното, което си е норма за аматьорите и джебчиите, населяващи БГ-политиката е миража, че Радев е някакъв политически фактор и има тежест в обществото. Всъщност Радев и Борисов са с еднакъв умствен капацитет и разбирания, което ясно се вижда от псевдо-политическия дебат, който водят публично, както и еднаквите им разбирания за света, в който съществуват „началници“, с които трябва да се съобразяват. Даже и външнополитически нямат никакви разлики като се стремят неистово да се снимат с Тръмп например и преди или след това „да свалят санкциите на Русия“ или да „пълзят“ пред Путин.
Радев си беше и си остана маргинал и лаик в политиката, който догодина, ако се яви самостоятелно на избори без подкрепата на БСП е загубил, а ако се яви с подкрепата на БСП – пак е загубил, независимо какво ни обясняват марксистките „политически анализатори“.
Естествено, за да се случи загубата му, срещу него не трябва да има карикатурни недоразумения тип „Цачева“.
Източник: https://results.cik.bg/
Comments are closed.