Press "Enter" to skip to content

„Не може лекарството да е по-смъртоносно от болестта“

Какво може да се направи в ситуация, в която почти целия политически терен в България е зает от бандитски формирования?

В тази ситуация, ако все пак съществува група, партия или коалиция, която е обединена на базата на политика, то ако влезе в НС трябва да откаже категорично влизането в каквато и да е коалиция за управление. Знам, че в българското общество, следствие на близо 30-годишно повтаряне от страна най-вече на неграмотни журналисти и още по-неграмотни или злонамерени политически коментатори, са залегнали две фрази, които се използват, за да оправдаят всяка безпринципност в така нар. БГ-политика.

Те са – „Политиката е изкуството на компромиса“ и „Политиката е преди всичко прагматизъм“. Сами по себе си тези фрази са верни, но се отнасят за ситуации, в които има политически субекти. Де факто, ако се прави компромис с бандити, то ти автоматично или ставаш бандит, или ставаш съучастник на бандити.

Втората фраза в България се използва за всевъзможни абсурдни и антиполитически управления. Абсолютно всички са я използвали, за да се докопат до държавния бюджет и да го разпределят единствено за своя и бандата си полза. Никой не обръща внимание, че в дефиницията има и думата „политика“, което означава, че прагматизма е функция на политиката и в никакъв случай не е преди твоите политически идеи, ценностния ти поглед за обществото и очакванията на гражданите, които са гласували за теб. За една политическа партия или коалиция няма нищо неестествено да е както на власт, така и в опозиция. Напротив за бандите нарекли се партии най-естественото нещо е да бъдат САМО на власт (в крайна сметка те затова и участват в изборите) и правят всичко възможно да влязат в управленски коалиции.


Странно ми е този неистов вой, че едва ли не нямало да може да се състави правителство. Аз питам – И какво от това? Само в тоталитарни общества животът на гражданите зависи от правителството. Нито общинските администрации, с които един гражданин си има работа в по-голяма част от живота си, ще спрат да работят, нито ще престанат да издават „Свидетелства за съдимост“, нито ще ви уволнят от работа. Това, което със сигурност ще спре, при липсата на правителство е големите корупционни проекти от типа „Белене“, краденето на пари в огромни размери чрез малоумни програми тип „Саниране“ или пък краденето на пари от строеж на пътища. Фиксацията на тема „Трябва да имаме правителство“ в тази ситуация е вредна и безумна.

Винаги трябва да имаме предвид следното „Не може лекарството да е по-смъртоносно от болестта“. В конкретния случай „болестта“ е системна политическа нестабилност, която в при по-дълъг период ще доведе до поизчистване на терена, а „лекарството“ е правителството.

Междувременно престоят в парламента на групата, обединена около политика, трябва да бъде употребено за придобиване на парламентарен опит, изучаване на съществуващия законов инструментариум, детайлен поглед върху системните проблеми на институционалността и най-вече консолидиране на гражданската енергия с цел нови избори в най-кратък срок след съставяне на поредното правителство от джебчиите и автокрадците.

Comments are closed.