За ползата от „публичното поругаване“

Трябва да имаме предвид, че така наречения „народен избраник“(не харесвам тази глупост, а предпочитам „представител“) не е отговорен пред никой, освен пред главатаря на бандата. Това се случи постепенно като началото беше след изборите 1997 г. Говоря за всички изборни длъжности – общини, парламент, министри и т.н. Това е така, защото от една страна гражданите се оттеглиха в мнозинството си от политиката(формално използват само гласуването, но това не е достатъчно), но от друга страна българското общество не е достатъчно „политически радикално“. Българските измислени политици се радват на изключително комфортна среда, в която могат да вилнеят и извършват всякакви мародерства и накрая обясняват, че видиш ли „Носят политическа отговорност“. Последното е една откровена глупост и наглост, защото абсолютно не значи.

Какъв е изходът? Както вече казах, че обществото ни не е „радикално“ и не може да очакваме появата на „политически тероризъм“ или поне не в обозримо бъдеще. Единствения изход е гражданите да приложат така нар. „публично поругаване“, т.е. всеки от тия бандити да бъде посрещан навсякъде с освиркване, замеряне с яйца и домати, постоянен тормоз на обществени места, за да разбере, че „представителството“ го прави отговорен към цялото общество, а не само към един човек и това „представителство“ не е даденост, а е следствие на някакви хора, които са гласували.

Само по този класически метод прилаган столетия в развитите общества може да доведе в политиката хора, които преди да извършат някакво действие я в общински съвет, я в НС, ще започнат да си задават ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ въпроси от типа „А какво ще помислят моите избиратели“ и „Каква ще е ползата за гражданите от конкретния закон“. Само по този начин тези „представителите“ ще разберат, че не са крайна инстанция, нито са най-умните на Земята, нито са най-интелигентните или пък са вечни. Напротив чувството за отговорност трябва да им бъде втълпено по този начин, след като не става по друг.

И не, не си мислете, че това за което говоря е радикално. Всъщност такъв тип поведение е даже естествено от страна на гражданите, защото „народните избраници“ харчат и разпределят парите на всички, а не техните собствени. Как си прахосват личните пари не ме интересува, но след съм делегирал права, то е нормално да търся отговорност, но тази отговорност не е любимата на бандите „политическа отговорност“ – тя е публична!